Панко Анчев  Революционните трансформации в света, чиято видима част започна да

Панко Анчев 

Революционните трансформации в света, чиято забележима част стартира да се откроява през последните десетина години, дадоха да се разбере, че те интензивно протичат и са на път да придобият нови измерения, с цел да се приближат към най-важните си приключени резултати. 2024 година ще оформи тези резултати и някои от тях ще бъдат дипломатически и политически закрепени като нови правила и правила в устройството на света оттук нататък. Това значи, че ще забележим нова геополитическа карта, на която ще бъдат открити (този път за дълго) новите действителности. Става дума за обрисуване на зоните на въздействие на великите сили, само че преди този момент ще стане задоволително ярко и ясно кои са великите сили и коя с какво въздействие, мощ и значение ще има в идващите десетилетия.

Всъщност, това е най-големият геополитически проблем, чието решение се търси толкоз настойчиво след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и прокламирането на мнимата победа на Запада над социализма в така наречен „ студена война “. Краят на студената война и трите десетилетия след нея демонстрираха, че забележимите резултати не постоянно са най-важните и определящите в интернационалните връзки и че както една загуба може да е начало на напредък, по този начин и успеха може да се окаже пирова и да е предвестител най-малкото на дълбока и всестранна рецесия, та даже и на провал и разпад.

Студената война единствено официално регистрира победа на Запада. Тя просто отбелязя края на дълбоката рецесия на социализма и на Съюз на съветските социалистически републики, оттатък която към този момент се бяха формирали нови трендове, ново схващане на публичните процеси, нова формула, по която се устройваше светът, с цел да стартира нова ера в историята на човечеството. Социализмът бе надвит, но и капитализмът получи смъртоносни рани и в този момент претърпява края на своето историческо време.

Който видя и регистрира тези действителности, съумя да се пренастрои и да тръгне по различен път, с цел да форсира придвижването си и доближи до историческата си цел.

През 2023 година ускорението бе доста увеличено и трансформациите са съвсем пред довеждане докрай. Светът към този момент е друг и в случай че някои държавници, политици и анализатори не го регистрират и не настройват политиката на страната си по нов метод, значи страната потъва и нищо чудно да изчезне в политическото несъществуване. Или в най-хубавия случай да промени внезапно и сензитивно своето състояние и да изгуби (ако ги имала!) въздействие, мощ, мощност, стопански запаси и напредък.

След Втората международна война международните войни се водят по друг метод: най-често те са предизвикани или започвани от Съединени американски щати против обособена страна като наказателна интервенция поради нейното непокорство и непокорство. Но бързо в спора бива безусловно всмукван целият свят и той става част от войната като пълноправно воюваща страна. И поддържа цивилизационния спор сред Изток и Запад, сред Европа и Русия, без значение в кой завършек на света е. Този нов метод на водене на международна война разреши на Съединени американски щати да изтощят безусловно всички страни и да ги подчинят изцяло на себе си, като задоволително мощно ги привързват към стопанската система и ги вършат свои спътници.

Днешната велика международна война се води по този метод. Но тя завършва, след което международното статукво ще бъде разрушено и ще настъпи нова ера.

В това не трябва никой да се съмнява и да упорства в суеверието си, че това, което е било до момента, отново ще бъде. Не, няма да го бъде!

Затова българската страна и нейната власт е длъжна да регистрира тези процеси и настъпилите до момента действителности и да се приготви за това, което идва и скоро ще пристигна. Ние няма да бъдем пощадени от неумолимия ход на историята и от волята на тези, които от на следващия ден ще управляват света. На тях, както и на предходните, не им е кой знае какъв брой нужно измежду съдружниците и приятелите им да бъде и нашата дребна и бедна татковина. Затова тя точно е длъжна да съобщи желанието си да бъде с тях и измежду тях. Единственото, което ще й попречи да го направи и получи, е нелепостта и твърдоглавието на водачите ни.

Още един път ще кажа, че настъпващото през 2024 година, не е нормално разбъркване на пластове или пренареждане на силите в международната политика, нито елементарна поява на нови мощни стопански системи, които ще трансформират характера на пазара и силата на конкуренцията. По създание ще се случи същинска гражданска война в геополитиката. Защото новите водачи на света ще наложат нов международен ред, произлизащ от реда в самите тях, от духа и волята на задачата, която им е поверена и която те извършват по силата на своя цивилизационен избор. Затова и връзките сред страните ще бъдат по-различни.

Това ще засегне най-много формулата, по която е основан и през днешния ден действа Европейския съюз. Кризата, в която е навлязъл съюзът, е задоволително тежка и мъчно преодолима с обичайни средства и без радикални трансформации, засягащи неговите вътрешни връзки, правилото на „ ограничавания суверенитет “, отвесната подчиненост, чиновническия диктат, неравенството сред страните и нациите, силата на националния и корпоративния нарцисизъм. Той от дълго време не е към този момент съюз на най-мощните стопански системи, нито център на основаване и използване на нови технологии и научни открития. Политическата му формула може да остане годна, единствено до момента в който се пренагласи Европа след края на студената война. Очевидно е обаче, че през днешния ден тя е задържаща и не спомага за неговия разцвет.

Европейският съюз сподели, че е в тежка рецесия по време на спора с Украйна. Видя се неговата цялостна взаимозависимост от Съединени американски щати и че е неефикасен, когато би трябвало всъщност да взема решение чисто военно-политически проблеми, а не да се занимава с стопанската система и действителното обединяване на континента за ускорено икономическо развиване.

Смята се, че когато политиката господства над стопанската система (а тази доминация към този момент е присъща и на Европейския съюз), пострадала е стопанската система. Но опитът на съюза (а и преди на СИВ) демонстрира, че не по-малки са провалите и върху политиката. Дори може би са още по-тежки. Затова считам, че реорганизираният Европейски съюз ще съставлява друга конструкция, подчинена на първо място на развитата стопанска система и освободена от политиката, водена по време на студената война. Затова в него няма да има място за всички досегашни членове. Някои от тях, измежду които и нашата страна, ще се окажат непотребни и ще бъдат идхвърлени.

Преустройството на Европейски Съюз, което ще стартира по всяка възможност още през 2024 година, ще го изостави най-малко за едно цяло десетилетие отвън силите, които ще преобладават геополитиката. Западът ще бъде още веднъж представян от Съединени американски щати. Но в този момент неговото въздействие ще бъде ограничавано и изравнявано от това на Китай и Русия. Китай и Русия ще бъдат от в този момент насетне дружно и от ден на ден ще се сближават, с цел да ръководят дружно. Това се постанова, тъй като Китай самичък няма по какъв начин да реализира международно владичество и в цивилизационно отношение заради компликацията с езика и културата му. Русия ще добавя тази мощност и ще обезпечава общото владичество в много необятен кръг на въздействие. Влияние, което няма да е единствено съветско, а руско-китайско или евразийско. Това ще му придава нова мощ и дългоденствие.

Крайно належащо е преустройството на Съединени американски щати. Дългите години на цялостното международно владичество направиха мързелива тяхната стопанска система. Американският метод на живот е по-скоро консумативен, а не изобретателен и зависещ на действителната конкуренция на пазара. Политическата и военната им мощ обезсили новаторското им мислене и творчеството им и през днешния ден Съединени американски щати не са в положение да се конкурират с никое свое произвеждане другите огромни стопански системи и най-много тази на Китай. Това е сериозен проблем, който в случай че не се реши, ще влече Съединени американски щати обратно и няма да им разрешава да се движат напред.

България ще преживее голямо тестване. Неблагоразумието на нашите държавници, които заради своята неумелост и пристрастие си фантазираха, че измененията в края на предишния век откриват за безконечни времена нов международен ред, повториха всичките неточности на своите прародители, управлявали в аналогични обстановки страната. Те затвориха всичките порти, които трябваше да оставят отворени, с цел да може да премине България при положение на потребност и да се избави от несгоди и наказателни процедури. Властта би трябвало да се вразуми и да отвори очите си за промените, с цел да ги види и да тръгне по надеждния път.

В противоположен случай ще си получи заслуженото.

Иначе времето стартира да тече по-бързо и който успее да влезе в него и се синхронизира със скоростта му, ще може най-малко да отбрани националното си достолепие и да бере по-добри плодове.

А който не успее, ще рони тежки сълзи!

___

Панко Анчев е български литературовед, книжовен критик, журналист, историк и мъдрец. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията. Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „ Простори “. Член на Съюза на българските писатели и българския ПЕН-център. Носител на национални литературни награди. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки “ в Москва